Трамваите продължаваха да тракат оглушително. Гошко седеше на пейката с насълзени от взиране очи. Беше му студено, беше гладен и жаден, а Параскева все я нямаше.
Гарата започваше обичайния си живот. Пристигаха автобуси, слизаха хора подоб...