Постинг
18.01 19:06 -
Гошо Амстердама 8 част

Таксито се въртеше по някакви разбити улички, хлътваше в някоя дупка и Гошко удряше глава я в стъклото, я в облегалката на предната седалка. Торбите и чемоданите също подскачаха и го удряха по цялото тяло. Гошко поглеждаше с погнуса към предната седалка, плюеше на пода, размазваше го с крак и си мислеше Какво ли носи в тях тоя дърт миндил?
Най-после таксито спря пред една невзрачна и олющена сграда. На един от прозорците висеше табелка Хотел Цура - стаи за почивка. Женището се измъкна заднешком, погледна Гошко с премрежен поглед, почеса се по слабините, намигна му и се запъти към вратата.
Дейба и миндила дейба, рече си Гошко, въздъхна тежко и започна да сваля багажа.
Когато премъкна и последния куфар по мръсното и зле осветено стълбище, с треперещи крака Гошко се спря пред стая номер 12.
Това, което знаеше за новата си приятелка бе, че е богата бизнес дама, пристига от Германия, знае 15 езика, има 9 хотела, 12 джипки, 7 лимузини и три тона художествена литература. Гошко обичаше да чете. С умиление си спомни за скованото от шперплат плотче, боядисано с блажна боя, върху което подреждаше книгите си за снимка. Въздъхна отново и потропа на вратата.
- Влез, чу се дрезгав глас.
Гошко прекрачи прага, присви очи за да може да фокусира нещо в сумрака, сбърчи нос за да прогони миризмата на застоял въздух и спарено и застана чинно до вратата, мачкайки крайщата на бохчичката си.
Женището се беше разплуло в един фотьойл, телесата му преливаха отвсякъде, дърпаше от тлъста кафеникава пура и изпускаше дим на малки кълбета. В ръката си държеше чаша с уиски, а на масата се виждаше преполовената бутилка. Бах маа му, рече си Гошко, тая пие като смок и се сети, че все още не знае как се казва новата му приятелка.
- Как се казваш? престраши се Гошко.
- Марлене Дитрих, отговори женището и посочи с поглед другия фотьойл. Сядай!
Гошко приседна, беше му нервно и страшно. Криеше краката си под масата, защото беше събул старите си маратонки до вратата, а на петите и пръстите се виждаха босите му крака.
Марлене стана, разкърши огромния си ханш, наведе се над една от чантите, приклекна, зарови се вътре и като мърмореше нещо неразбираемо, извади камшик.
Гошко изтръпна. Може би още една нощ на гарата беше по-добрия вариант.
- Можеш ли да пееш? попита бабището.
- Мога, продума едва едва Гошко.
- Пей!
...и Гошко запя:
В нашата казарма до входната врата,
един фенер висеше и свети ощт в нощта,
ний двама ще се срещнем пак,
там под фенера в нощний мрак,
със теб Лили Марлен
следва продължение...
Най-после таксито спря пред една невзрачна и олющена сграда. На един от прозорците висеше табелка Хотел Цура - стаи за почивка. Женището се измъкна заднешком, погледна Гошко с премрежен поглед, почеса се по слабините, намигна му и се запъти към вратата.
Дейба и миндила дейба, рече си Гошко, въздъхна тежко и започна да сваля багажа.
Когато премъкна и последния куфар по мръсното и зле осветено стълбище, с треперещи крака Гошко се спря пред стая номер 12.
Това, което знаеше за новата си приятелка бе, че е богата бизнес дама, пристига от Германия, знае 15 езика, има 9 хотела, 12 джипки, 7 лимузини и три тона художествена литература. Гошко обичаше да чете. С умиление си спомни за скованото от шперплат плотче, боядисано с блажна боя, върху което подреждаше книгите си за снимка. Въздъхна отново и потропа на вратата.
- Влез, чу се дрезгав глас.
Гошко прекрачи прага, присви очи за да може да фокусира нещо в сумрака, сбърчи нос за да прогони миризмата на застоял въздух и спарено и застана чинно до вратата, мачкайки крайщата на бохчичката си.
Женището се беше разплуло в един фотьойл, телесата му преливаха отвсякъде, дърпаше от тлъста кафеникава пура и изпускаше дим на малки кълбета. В ръката си държеше чаша с уиски, а на масата се виждаше преполовената бутилка. Бах маа му, рече си Гошко, тая пие като смок и се сети, че все още не знае как се казва новата му приятелка.
- Как се казваш? престраши се Гошко.
- Марлене Дитрих, отговори женището и посочи с поглед другия фотьойл. Сядай!
Гошко приседна, беше му нервно и страшно. Криеше краката си под масата, защото беше събул старите си маратонки до вратата, а на петите и пръстите се виждаха босите му крака.
Марлене стана, разкърши огромния си ханш, наведе се над една от чантите, приклекна, зарови се вътре и като мърмореше нещо неразбираемо, извади камшик.
Гошко изтръпна. Може би още една нощ на гарата беше по-добрия вариант.
- Можеш ли да пееш? попита бабището.
- Мога, продума едва едва Гошко.
- Пей!
...и Гошко запя:
В нашата казарма до входната врата,
един фенер висеше и свети ощт в нощта,
ний двама ще се срещнем пак,
там под фенера в нощний мрак,
със теб Лили Марлен
следва продължение...

Таратанцийски неволи и наблюдения на зат...
Само нравствен дегенерат може да обижда ...
няколко педи над света
Само нравствен дегенерат може да обижда ...
няколко педи над света
Прилича на историята на някой циганин. Но те си изкупуват греховете от минали прераждания.
цитирай това е историята на един бъдещ, олигарх, който списва блог и дава съвети по забогатяване.
цитирайбабището тайно наднича от пеперуТчестия си профил.
цитирайСещах се че е на няколко ката.
цитирайДавай нататък, заредил съм се пуканки и кока-кола!
P.S. опиши и жабешката мутра!
цитирайP.S. опиши и жабешката мутра!
elenkokoschkov написа:
Давай нататък, заредил съм се пуканки и кока-кола!
P.S. опиши и жабешката мутра!
P.S. опиши и жабешката мутра!
zax написа:
Сещах се че е на няколко ката.
Добре че БИЛА направи магазин отдолу. Беше пълна скръб. След време Гошко ще се издигне - общ работник в БИЛА.
go4iito написа:
Добре че БИЛА направи магазин отдолу. Беше пълна скръб. След време Гошко ще се издигне - общ работник в БИЛА.
zax написа:
Сещах се че е на няколко ката.
Добре че БИЛА направи магазин отдолу. Беше пълна скръб. След време Гошко ще се издигне - общ работник в БИЛА.
ИЛИ НЕЩО ПРОПУСКАМ!
Защото от Попинци, през софийската гара Юг, стига чак до Амстердам. Там става мастит бизнесмен, който осигурява работа на няколко хиляди човека. (уж) :) Сега всички попинчани го знаят не като прасето Гошко, а като Гошо Амстердама.
цитирай