Таксито се въртеше по някакви разбити улички, хлътваше в някоя дупка и Гошко удряше глава я в стъклото, я в облегалката на предната седалка. Торбите и чемоданите също подскачаха и го удряха по цялото тяло. Гошко поглеждаше с погнуса към предната седалка, плюеше на пода, размазваше го с крак и си мислеше Какво ли носи в тях тоя дърт миндил?

Най-после таксито спря пред една невзрачна и олющена сграда. На един от прозорците висеше табелка Хотел Цура - стаи за почивка. Женището се измъкна заднешком, погледна Гошко с премрежен поглед, почеса се по слабините, намигна му и се запъти към вратата.
Дейба и миндила дейба, рече си Гошко, въздъхна тежко и започна да сваля багажа.

Когато премъкна и последния куфар по мръсното и зле осветено стълбище, с треперещи крака Гошко се спря пред стая номер 12.
Това, което знаеше за новата си приятелка бе, че е богата бизнес дама, пристига от Германия, знае 15 езика, има 9 хотела, 12 джипки, 7 лимузини и три тона художествена литература. Гошко обичаше да чете. С умиление си спомни за скованото от шперплат плотче, боядисано с блажна боя, върху което подреждаше книгите си за снимка. Въздъхна отново и потропа на вратата.
- Влез, чу се дрезгав глас.

Гошко прекрачи прага, присви очи за да може да фокусира нещо в сумрака, сбърчи нос за да прогони миризмата на застоял въздух и спарено и застана чинно до вратата, мачкайки крайщата на бохчичката си.
Женището се беше разплуло в един фотьойл, телесата му преливаха отвсякъде, дърпаше от тлъста кафеникава пура и изпускаше дим на малки кълбета. В ръката си държеше чаша с уиски, а на масата се виждаше преполовената бутилка. Бах маа му, рече си Гошко, тая пие като смок и се сети, че все още не знае как се казва новата му приятелка.
- Как се казваш? престраши се Гошко.
- Марлене Дитрих, отговори женището и посочи с поглед другия фотьойл. Сядай!

Гошко приседна, беше му нервно и страшно. Криеше краката си под масата, защото беше събул старите си маратонки до вратата, а на петите и пръстите се виждаха босите му крака.
Марлене стана, разкърши огромния си ханш, наведе се над една от чантите, приклекна, зарови се вътре и като мърмореше нещо неразбираемо, извади камшик.
Гошко изтръпна. Може би още една нощ на гарата беше по-добрия вариант.

- Можеш ли да пееш? попита бабището.
- Мога, продума едва едва Гошко.
- Пей!
...и Гошко запя:

В нашата казарма до входната врата,
един фенер висеше и свети ощт в нощта,
ний двама ще се срещнем пак,
там под фенера в нощний мрак,
със теб Лили Марлен

следва продължение...

 

Прилича на историята на някой циганин. Но те си изкупуват греховете от минали прераждания.

това е историята на един бъдещ, олигарх, който списва блог и дава съвети по забогатяване.

бабището тайно наднича от пеперуТчестия си профил.

Сещах се че е на няколко ката.

Давай нататък, заредил съм се пуканки и кока-кола!
P.S. опиши и жабешката мутра!

Добре че БИЛА направи магазин отдолу. Беше пълна скръб. След време Гошко ще се издигне - общ работник в БИЛА.

ИЛИ НЕЩО ПРОПУСКАМ!

Защото от Попинци, през софийската гара Юг, стига чак до Амстердам. Там става мастит бизнесмен, който осигурява работа на няколко хиляди човека. (уж) :) Сега всички попинчани го знаят не като прасето Гошко, а като Гошо Амстердама.